Истанбулска приказка

Публикувано на от admin

Представете си, че днес е спокоен, хармоничен и лежерен, та чак скучен ден, а вие имате нужда от изживяване, което не включва домакинство, ремонт на колата, чукане на пирони и первази вкъщи и т.н. “обичайна българска неделна утрин” – да събудиш съседа в 8:00 часа, защото бравата се счупила – да я зачукам или пода е мръсен – да взема да пусна една прахосмукачка, то тогава е време за силно кафе, канелени палачинки и едно канапе за релакс споделено изживяване с нас от “Релакс.бг”.

Днес напук на неделната тишина и спокойствие, ние ще ви запознаем с големия и неспокоен, обсебващия и шумния, безкрайния и лудия, красивия и пренаселения, града на границата между Европа и Азия – мегаполистът наречен ИСТАНБУЛ.

Един съвет и едно предупреждение. Ако наистина искате да усетите пълна лудост и да се впуснете в Истанбулското ежедневие, то вашият път до там следва да бъде с личен автомобил и търпелив шофьор. Интересно е, че от границата ГКПП Капитан Андреево до табелата Истанбул се стига по-бързо, отколкото от табелата до центъра на града. За всички, които обичат шофирането, хауса на пътя, маневрите и чувството, че са на рали, то това е тяхното място. За да добиете представа в пълнота, ще ви разкажа как протече нашето пристигане до хотела. В 20:00 часа паркирахме колата на аварийни пред избрания от нас хотел. Същият той бе в близост до площад Таксим, на 10 минути пешеходно разстояние. Пиколото ни обясни, че паркингът на хотела е на 100 м. от него, но трябва да заобиколим, поради еднопосочни улици. Трябваше да заобиколим с две улици по-долу, намиращи се между хотел Риксос Премиум Истанбул. Цялото упражнение с паркирането и 100-те метра ни отне 1 час и 15 минути. След тази случка оставихме колата си 3 нощувки да почива на паркинга, съжалихме я заради стреса, който преживя. Но за шофьора ни прошка няма. На следващия първи ден го очакваха 20 км. активно ходене. В 22:00 часа същата вечер с бойна крачка напуснахме хотела, за да нахраним сетивата си и гърлата си с ориент и ориенталска кухня. За по-малко от 10-тина минути ходене, пред нас се отвори най-големият площад в Истанбул – Таксим. Таксим кипеше от хора – хетеро, хомо, травестити и такива като нас, които бяха доста заблудени, за това което ги очаква. Хората буквално се блъскаха, говориха високо, чуваше се музика, пушеха, пиеха на улицата, все едно имаше парад. Харесахме си заведение и хапнахме добре – вкусно месо, невероятен ориз и свежи салатки. Беше уж за бързо хранене, но McDonald’s и KFC пасти да ядат. Така се наядохме, че имахме чувството, че още първия ден загладихме косъма. През следващите дни на Таксим не отидохме. Той бе единствено пресечна точка по определения ни маршрут в следващите дни.

Ден Първи –

Превъзбудени и развълнувани, усмихнати и “починали”, закусили и сити поехме по улиците на Истанбул. Започнахме с двореца Долмабахче – пищен, изящен, крещящ и превъзходен. Билети на място. 90 турски лири на човек. Над 2 часа отделено време там. Разточително пищен дворец, смес между барок и класическа ориенталска архитектура, впечатляващ полилей с тегло 4,5 тона със 750 лампи и невероятно красиво кристално стълбище. Бляскава показност на богатство и възможност за посещение на харем. В Долмабахче е живял и починал бащата на Турция – Мустафа Кемал Ататюрк. /снимки/

Иии, разбира се, гладна мечка – хоро не играе и така се нахранихме в ресторантската част на Dolmabahce SarayI Saat Kulesi Kafeteria., че не можехме да станем, пък камо ли хоро да играем. Ядохме паста и сладкиши, пихме турско кафе и продължихме по пътя си към спирка 2 от нашия марштур, а именно дворецът Чъраган.

Дворецът Чираган е построен през 1855 г., където в момента се помещава луксозният 5 звезден хотел Кемпински Палас Чъраган. Пристъпихме във фоайето на хотела, крещящо на скъпо, луксозно и много пищно. Отседнахме в лобито на хотела. Цените са по-високи от обичайните, но си заслужава. Беше началото на октомври и отвън не можеше да се сяда, но пък разходката не ни убягна. Големи палми, зеленина, цветя, страхотен басейн и гледка към Босфора – Истанбул те превзема. Там бяхме други, оставени в безвремие и наслада. И така няколко минути.

Панорамна гледка към Босфора от двореца “Чираган”

Посетихме и парк Йълдъз, свързан с Двореца. Изграден е мост, който свързва двореца с парка, по който са минавали жените от харема, за да стигнат до него в редки случаи, когато им е било позволено. Посещавайки парка забелязахме 6 – 7 азиатски сватбени двойки, които бяха отишли за сватбените си фотосесии. Сякаш целият китайски народ се беше изсипал там.

Кътче от парка “Йълдъз”

Планирана последна спирка за деня бе кварталът “Бешикташ” и джамията “Ортакьой” – бяла и красива, а над нея извисяващ се Босфора, свързващ Европа и Азия. Разходихме се из тесни улички за сувенири, накити, шапки, дрехи. По програма приключваме тук. Но от “Бешикташ” се озовахме пред кулата “Галата”. Слънцето вече се беше скрило и залезът бе невероятно красив. Пожелахме по залез слънце да се качим на кулата, за да споделим залеза с нея. Опашката беше дълга, залезът не ни изчака.

Кула “Галата”

Така приключи денят.

Ден втори –

Бодри, с копнеж за нови изживявания поехме към Галата, с намерение, този път да споделим с нея изгрева. По пътят към кулата видяхме красиви магазинчета и тесни улички с павета. Качихме се горе, където освен тераса с гледка, се помещава и ресторант. Целият Истанбул от високо бе пред нас. Споделихме залеза толкова, колкото и изгрева, но гледките си заслужаваха. Продължихме по моста Галата, видяхме рибари, туристи и улични търговци. Стъпихме в старата част на Истанбул. Минахме през Египетския пазар или т.н. пазар за подправки – палитра от цветове и аромати. Продължихме през Капълъ Чаршъ, видяхме какво ли не, но най-вече красиви полилей с камъни, вълшебни лампи и килими, сякаш “Аладин и вълшебната лампа” оживяха.

Рибар по моста “Галата”

Вълнувахме се. Пред нас се изправиха най-великите творения в Истанбул – Св. София и Султан Ахмед, разположени една срещу друга, разделени от цветен парк с малки градинки.

Айа София – църква, джамия, а от 1934 бащата на Турция – Мустафа Кемал Ататюрк я обявява за музей. В дъното поглеждайки нагоре всеки може да види четири метровата фигура на Богородица в апсидата на Света София.

Джамията Султан Ахмед или Синята джамия е постижение на архитектурата и изкуството. Входът е безплатен. Местоположението на джамията не е случайно избрано. Намира се точно срещу Света София и то не случайно. Целта е било съревнование и строеж на по-голям купол от този на Св. София, но не са успели да го построят. Затова пък били построени шест минарета. Според различни предания, султан Ахмед I пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася „алтън“. Архитектът обаче го разбрал погрешно чувайки „алтъ“, което означава „шест“. Така били построени 6 минарета, вместо общоприетите 4. В Мека е била единствената джамия с шест минарета. На джамията в Мека било издигнато още едно минаре като компенсация, а през следващите години и още две, така че днес тя може да се похвали с общо девет.

Преди влизане в джамията, жените ни забрадиха и всички свалихме обувките си. Помня, че стъпих на най-мекия килим, на който някога съм стъпвала. Джамията е разделена на две части – за туристи и за молещи се. Забранени са снимките в мястото за молитви. За хапване препоръчваме рестораннтите в тесните улички точно срещу Св. София.

Посетихме дверецът Топкапъ Сарай, но не влязохме вътре. Разгледахме градините в свободната зона и посетихме магазинчето за сувенири. Като ценители на наргиле, харесахме едно позлатено за 1400 лв, но следващия път.

Време бе за кафе, турски чай и баклава. Качихме в кафе – ресторанта на хотел “Seven Hills” на последния етаж с панорамна гледка. Неверояно място с високо обслужване. От едната страна се окрива гледка към Синята Джамия, а от другата Св. София и в далечината Босфора.

Гледка от последния етаж на ресторанта на хотел “Seven Hills

Последна за деня бе търговската улица “Istiklar”. От там има кадри в клипа на Brianna – Lost in Istanbul

На всякъде разклонения от ляво и дясно, водещи до красиви и осветени тесни улички с много пазари и заведения. Харесахме си заведение за вечерта и седнахме за по питие и наргиле.

Наздраве за една прекрасна вечер!

Наздраве за любовта, романтиката и виното!

Истанбулската приказка свърши. Видяхме много, остана малко. Но разбрахме, че всъщност толкова, колкото да се върнем отново там….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *