За пътя без Фейсбук и без посока

Публикувано на от admin

Рилският манастир, крепостта „Царевец“, църквата „Св. Александър Невски“, етнографският комплекс „Етъра“, паметника на Шипка… Всяка година хиляди българи се впускат да опознават най-прочутите туристически атракции на родината си. Целта обаче рядко е среща с културата на отминалите поколения, а просто нов таг в дневника във Facebook и поредна порция снимки в Instagram. И след детайлно документираната и публично споделена разходка из стария град на Пловдив и задължителното селфи пред Античния театър, родният турист бърза да се прибере в 5-звездния хотел с минерален басейн, където да прекара по-голямата част от туристическата си обиколка на древния град.
И не само у нас. Нашенецът се взира неразбиращо в старинните руини, пазещи тайните на Древен Рим; прехласва се по готическата архитектура във Виена; обикаля улиците на Париж в очакване на среща с непознат, с който да изживее модерна приказка; влиза в коридорите на египетските пирамиди търсейки мумии под отрупани със злато саркофази… Но освен надрасканото „Локо“ или друг популярен трибуквен БГ автограф, единственият отпечатък от странстването остават хилядите снимки в смартфона, струващ две заплати.
Родният турист е жертва на клишетата от холивудските продукции, където всичко блести, а краят винаги е щастлив. Доста по-малко са онези, които поемат „По пътя“ на Керуак, според който единствената ни благородна мисия във времето е да се движим. Не за да достигнем някоя крайна дестинация, а заради самото пътешествие. Всичко остава в огледалото за задно виждане, а пред нас е само безкрайният хоризонт, прорязан от виещата се 4-лентова асфалтова змия.
А тя може да ни отведе на толкова много места! Природата е раздавала щедро на малката ни страна. По който и път да поемем, спиращите дъха гледка са навсякъде около нас, независимо от сезона. И да, можем да изберем да се отправим на изток, където синьото на морето и небето се сливат в безкрая. Или да тръгнем нагоре, нагоре, към високите върхове на Рила и да видим как езерата отразяват облаците. Можем да изберем да лъкатушим из дебрите на мистичните Родопи. Дори разнебитените пътища в Дивия Северозпад има къде да ни отведат! Но крайната дестинация е без значение…
Властта в последните години обича да се бие в гърдите, че е изградила добра пътна мрежа в страната. Тя пренася кръвта, живота, към всички краища на България. Докато има хора, препускащи по бетоновите артерии, сърцето на родината няма да престане да бие!
Всеки българин трябва да познава страната си, преди да обърне поглед към блясъка на европейските столици, към пясъчните брегове на гръцките острови или към екзотиката на Близкия Изток. Само така може да се направи сравнение между „тук“ и „там“. И когато решим да разширим хоризонта си извън границите на родината, защо да го правим в тенекиени машини, летейки на хиляди метра над земята. Еднаквите летища ни предлагат едни и същи горчиви кафета и вакуумирани храни с неясен срок на годност. И когато достигнем крайната дестинация, защо да отсядаме в лъскав хотел в центъра на някой оживен град, вместо да се потопим в духа и бита на местните в някой краен квартал…
Айфеловата кула, Колизеумът, Саграда Фамилия, Биг Бен… Има толкова неща, които си заслужава да се видят. Но много повече, които си заслужава да се усетят! Стадното препускане от една забележителност към друга, висенето по опашки, стотиците еднакви снимки… всичко това е пладнешки грабеж! Без да се замислим прахосваме времето си, а точно него трябва като Ам-гъл да стискаме здраво и да наричаме „My precious“. Не скъпоструващата японска камера или китайските сувенири за стотици левове ще запазят спомените от нашето пътуване. Никой обектив не може да запечата онова, което остава в човешката памет.
Затова просто се качете в колата си, надуйте музиката до дупка и натиснете педала! Изберете възможно най-далечната крайна точка и се наслаждавайте на усещането за абсолютна свобода! Спрете в някой затънтен крайпътен ресторант, запознайте се с жител на някое малко градче, пренощувайте под открито небе… Онова, което ви се случва по пътя е животът в цялата му прелест!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *