По девинските пътеки в търсене на самодивите

Please follow and like us:
Facebook

Всички сме чували историите за самодиви! Кой не е лежал в леглото, прехласнат в разказите на баба и дядо за онези неземно красиви митични същества, които бродят по нашите земи? А ако излезете по тъмна доба из улиците на някое запустяло планинско селце, дори ви се струва, че чувате тяхната песен…

Тези едновременно плашещи и завладяващи истории обаче остават предимно в детското въображение или в приказките на старите хора. В града самодиви няма и макар по нощните улици да се срещат безумно красиви жени, които само чакат да приласкаят поредния оглупял от външността им ерген, то тяхната цел не е да го ослепят и убият, както е в народните предания, а съвсем друга…

Но съществуват и такива места, на които дори и „най-градският“ човек усеща как косъмчетата по врата му настръхват. Далече от неоновите светлини, от шума на трафика и от хорските тълпи легендите оживяват и привличат с тайнствената си магическа сила.

Днес ще ви заведем на едно такова място, което макар и да е популярна туристическа дестинация, все още е запазило ореола на девствената красота. Естествено става въпрос за Родопите и тяхната „перла в короната“ – Девин. Градчето привлича хиляди туристи с възможностите, които предлага за планински, балнеоложки и спа туризъм. Ние обаче ще останем извън удобствата и глезотиите на ХХI век, ще излезем от китните улички към тесните пътечки и ще поемем в търсене на самодивите.

Девин е отправна точка за много от най-посещаваните места в Родопите, за които вече сме ви разказвали. Ние обаче няма да се отдалечаваме много от пределите на градчето и ще останем в неговите покрайнини. От тук тръгва една от най-красивите екопътеки у нас – Струилица-Калето-Лъката. Тя е с добре поддържана инфраструктура, но тръгвайки по нея няма как да не почувствате, че вървите по стъпките на самодиви.

Разходката започва от живописна местност с минерални басейни. Само няколко крачки по-навътре обаче вековните дървета заглушават шума на туристите и сякаш на километри няма жива душа. За цивилизацията напомнят само нагъсто поставените кошчета за отпадъци, тук-таме изградените пейки и беседки и указателните табели. Пътеката върви успоредно с река Девинска. Още от самото начало тя предлага живописни гледки на малки водопадчета, обрасли с мъхове камъни и отвесни скали, излизащи от самата вода. Преходът е лесен, тъй като денивелацията в началото е малка.

След около 15 минути ходене стигаме до беседка и къщичка. Тук екопътеката се раздвоява и можем да поемем в две посоки. Едната води до най-високият водопад в Родопите, чието име няма да учуди никой, а именно – Самодивското пръскало. Другата продължава напред по екопътеката към Калето и местността Лъката. И двете крайни дестинации са невероятни и заслужават да се видят, така че си отделяме време за отбивка до водопада, след което продължаваме напред.

Самодивското пръскало напълно оправдава магическото си име. Водата се удря в камъните и се разпръсква в безброй капчици, които сякаш излъчват светлина. През пролетта слънчевите лъчи образуват дъга, а през есента се отразява пъстрата палитра на обагрените в чудни цветове листа. Застанали в подножието му се чувстваме малки и незначителни, а приказките за лека нощ изглеждат напълно реални… Няма как нещо свръхестествено да не живее тук, под сянката на дърветата, прикривано от неспиращия ромон на падащата вода.

Колкото и завладяваща да е гледката на водопада, напред екопътеката обещава и други спиращи дъха пеизажи. След като се върнем по вече познатия път и продължим напред очите ни отново се пълнят с чудната красота на Родопа. Пътеката вече не лъкатуши заедно с реката, а се преплита с нея и става едно. Водата е прокопала тесен и красив каньон с отвесни скали, а над повърхността й са изградени дървени мостчета. Макар човешката намеса е очевидна, забравяме за ръката, която ги е сложила там, запленени от приказната гледка.

По скърцащите дъски сякаш са минавали не само самодиви, а и всякакви други създания. Всички приказни герои оживяват на това магическо място – излизат от водата, изскачат от дърветата, подават се от скривалищата си сред скалите. И тръгват с нас, напред по пътеката и назад в миналото към детето, което вярва в тях, към първичният човек, приписващ всичко, което не може да си обясни, на свръхестественото.

Разходката във времето придобива различни измерения когато стигнем до Калето, където все още се издигат стените на древна крепост. Камъните, пропити от история, нашепват своите приказки и легенди и се включват в чудния хор на самодивската песен. И ние, запленени като млад юнак пред магичната гледка на танцуваща в бяло девойка, не можем да откъснем очи от панорамните гледки, разкриващи се от всички посоки.

Последната спирка от това приказно пътешествие е местността Лъката. Няма по-подходящо място за финал, защото изведнъж се оказваме на широка поляна, обградена от планински върхове. Тук слънцето грее ярко и прогонва всички създания на мрака от мислите ни. Остават само онези горски духове, които неспирно ни приканват в дебрите на своето царство… За да се изгубим сред дърветата и да намерим себе си!

 

Please follow and like us:
Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *