Мистика в Родопите

Публикувано на от admin
Please follow and like us:
Facebook

Много магии крият Родопите. В гъстите гори и прохладните реки, в тъмните пещери и високите върхове, в китните селца и дивите склонове… Те са истинска съкровищница, която предлага богатствата си на всички, дръзнали да стъпят по тези краища.

Красотата на природата на Родопите е пословична. Но освен неописуемите гледки, мястото притежава особен мистицизъм. Сякаш има толкова много освен това, което се вижда от очите. Легенди има в изобилие – за родното място на Орфей, за входа към царството на Хадес, за митичния Перперикон, в преданията се появяват дори имената на Александър Македонски и Юлий Цезар.

Но това, което чувства всеки посетител на тази величествена планина, като че ли е много по-древно. Като никъде другаде тук се усеща връзката на човека с майката природа. Усамотени сред вековните дървета, сякаш чуваме шепота на онези забравени божества, свързани със земята и небето. Слизайки в пещерите Ягодинска, Снежанка или Дяволско гърло ставаме част от вечния двубой между светлината и тъмнината. А докато се разхождаме из калдъръмените улички на някое запустяло, но китно селце след свечеряване почти чуваме песните на самодивите.

Предлагаме ви няколко от най-магичните места в Родопите и легендите, свързани с тях:

Дяволския мост

Много поверия витаят около този чуден мост над река Арда в Кърджалийско. Според някои името му идва от отпечатък от стъпката на Дявола в един от камъните. си и проклел с нещастие и смърт всеки, дръзнал да се приближи. Друга легенда гласи, че моста се свързва със Сатаната заради отражение, подплашило турци, гонили красива девойка по време на османското робство. Някои пък смятат, че майсторът, градил съоръжението, изобразил лика на Лукавия, за да е здраво творението му, като заплатил затова с душата си.  Факт е, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим вече 500 години, а злокобният образ наистина съществува.

Асенова крепост

Асеновата крепост се намира на 2-3 км южно от Асеновград и датира от около Х век. Тя била важно укрепление по времето на цар Иван Асен II, но по-късно преминала в ръцете на кръстоносците, а след падането по Османско робство става турска твърдина. След Освобождението тя вече губи значението си, тъй като вече не се намира в граничен район. Според легендите обаче всяка Бъдни вечер след полунощ църквата в крепостта придобива предишния си величествен вид и се осветява от мистериозни светлини. Камбаната последователно бие, чува се хармонично пеене на псалти от храма и в цялата околност мирише на тамян.

Белинташ

Това обвито в мистерии място представлява скалисто, продълговато плато. Според някои мястото представлява древно светилище, където се извършвали жертвоприношения. Други твърдят, че точно там се е намирал Ноевият ковчег. Факт е обаче, че на Белинташ стрелките на компасите просто полудяват. Най-голямата му загадка остават няколко съвършено еднакви дупки в самата скала, които образуват различни геометрични фигури.  Някои от дупките са като скачени съдове и водата прелива от един в друг.  В центъра има два кладенеца, които са винаги пълни с вода, дори в суша. Хората спорят дали дупките са дело на човешка ръка или на извънземна цивилизация.

 

Кръстова гора

Всеки знае за митичното място, събиращо хиляди поклонници всяка година да нощуват под открито небе. Това е, защото според преданието Кръстова гора е мястото, където Господ слиза на земята при хората. Това става веднъж годишно, през нощта на 13 срещу 14 септември, когато православната църква отбелязва Кръстовден. Според вярващите тук някъде е скрит кръстът, на който е бил разпнат Исус Христос.

 

Конската глава

Проклятие за заровено имане витае около скалния феномен Конската глава край село Лещак. Според местните много хора търсели предполагаемите сандъци със злато и разрушили част от причудливите форми. Всички те обаче били застигнати от нещастия и затова никой вече не осмелява да търси съкровището.

 

Дяволското гърло

Всеки е чувал за пещерата Дяволското гърло и легендата за Орфей. Но най-голямата мистерия всъщност се оказва друга. През пещерата минава река, като част от нея е под земята. Тя все още не е проучена и с нея са свързани много загадки. Местните разказват, че каквото повлече реката в пещерата, не излиза навън. Преди години потоп помел 350 кубика дървен материал, от които нито треска не излиза на изхода от пещерата. Опит с  оцветятване на водите показал, че са необходими час и половина, за да може водата да измине пътя през пещерата.  След изчисления учените установяват, че за това  време със скоростта, с която се движи водата, оцветената такава е изминала 40 км. из дебрите на Дяволското гърло. Вдъхновени от тази мистерия двама млади водолази решават да проучат тайната на страховития сифон, който поглъща всичко. Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат, но намират смъртта си и телата им остават завинаги в подземното царство на Дяволското гърло.

Please follow and like us:
Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *