По стъпките на Вазов из Искърското дефиле в търсене на българското

Публикувано на от admin
Please follow and like us:
Facebook

Когато говорим за българска литература има едно име, което винаги се отличава. То се е превърнало в символ, фундамент, в институция в народното самосъзнание. Излишно е да споменаваме, че става въпрос за Иван Вазов. И докато той беше истински кошмар в училище заради огромното по обем негово творчество, днес все по-често се замисляме за думите му.

За да разберем защо именно Вазов е „Патриархът на българската литература, трябва да се опитаме да минем по неговите стъпки, да погледнем през неговите очи. Чрез своите герои той предава собствените си търсения – на „българското“, на онова, което ни сплотява и ни прави народ!

Можем да открием вдъхновението за едни от най-въздействащите му разкази на по-малко от час път от столицата. Естествено, става въпрос за Искърското дефиле. Мястото е любимо на големия писател и той дори е живял известно време там. Тишината и спокойствието в този край, красивите гледки и уникалните човешки характери го вдъхновили да напише едни от най-известните си творби. Хората пазят в колективната памет спомена за пребиваването на Вазов по техните земи. Незабравимо изживяване е да посетите това място със сборник от разкази в ръка, да извървите пътя, по който самият той е минавал, и да усетите магията на неговото творчество.

Екопътека, която носи името на Вазов, разкрива някои от любимите му гледки. Маршрутът започва от Данговата къща в село Бов, където е живял писателя. С лек планински преход се стига до водопада Скакля. Пътеката продължава към китното селце Заселе и завършва при надвесения над река Искър Зли камък. Патриархът на българската литература многократно е минавал по този маршрут, докато търсел вдъхновение, и се любувал на живописната природа.

В село Очин дол малко по-надолу по реката извисява монумент на един от най-известните герои във Вазовото творчество – Дядо Йоцо от едноименния разказ „Дядо Йоцо гледа“. Паметникът изобразява слепия старец, който се взира в далечината и „търси българското“.

Ако продължим нагоре към Балкана ще намерим още една литературна дестинация, свързана с Вазов. В китното село Челопек е изградена къща музей на героинята от разказа „Една българка“. Тя е прототип на реалната баба Илийца, която с риск за собствения си живот е спасила един от Ботевите четници.

Повече от век след събитията, описани на страниците от Иван Вазов, неговите герои продължават да живеят. Те са символ на „българското“, което можем да видим само със затворени очи.

Please follow and like us:
Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *