Непознатите райски кътчета на България Част 1 – Екопътека „Боров камък”, Врачански Балкан

Публикувано на от admin
Please follow and like us:
Facebook

В миналото често се чуваше, че България е страната с най-чудната природа на света. Нашето небе беше най-синьо, нашите гори – най-зелени, планините бяха единствени и неповторими, морето –красиво като никое друго. Впоследствие престанахме да вярваме в тази малко соц. приказка… И това е най-голямата ни грешка.

Може и да нямаме най-кристалните вълни и най-белия пясък. Нашите върхове може да не са най-високите. Но страната ни е пълна с райски местенца, закътани в полите на Балкана, сред девствения лес на Родопите или в хладните води на Черноморието.

Няма да ги откриете във всеки туристически наръчник, защото там няма 5-звездни хотели. Няма го и дебелият чичко-паричко, който да плаща за реклами. Не можете и да се тагнете във фейсбук…

Първата спирка в пътуването из дебрите на непознатите кътчета на родината е екопътека „Боров камък” във Врачанския Балкан. Разходката по нея е наслада са всеки любител планинар. А крайната точка предлага гледки, от които дъхът спира.

До екопътеката се стига през китното село Згориград. След като минете по живописния панорамен път, вървящ успоредно с малка рекичка, ще стигнете до нефункционираща вече мина. Именно от тук тръгва най-голямата трагедия, сполетяла Враца през последният век. На 1 май 1966 година скъсана дига на хвостохранилището отприщва бедствие в невиждани размери. Тонове утайка и водна маса се излива от Балкана в опостушителна вълна, която помита всичко по пътя си.  По официални данни жертвите са стотици, а по неофициални бройката е значително по-голяма.

И днес на старта на екопътека „Боров камък” все още могат да се видят остатъци от мината, разрушени от потопа и от времето. И макар сцената да наподобява декор от постапокалиптичен филм, всичко от тук насетне е олицетворение на живота!

Туристическият маршрут започва със стръмничка пътека сред гората. Вървейки нагоре по указания с табели път, ще стигнете до малко поточе с мостче и кът за отдих. Мястото е същински рай в летните жеги, когато хладният въздух нежно гали сетивата.

От тук започва инересното. Екопътеката е изключително добре изградена, със стълби и мостчета в самите скали. Някои от районите са доста екстремни и могат да уплашат дори и по-изпечен в планинарството. Съоръженията обаче са здрави и масивни и до момента не е имало инцидент.

След около 2-часов преход с умерено темпо стигаме до крайната цел. От водопад Боров камък целогодишно тече вода от височина малко над 60 метра. Пътеката минава точно под венеца и всеки посетител се разхлажда от ледените пръски на водата. В подножието на водопада сякаш времето спира и можем с часове да съзерцаваме гледката.

Това обаче не е всичко, което екопътеката предлага. Тя продължава до самия връх, там, откъдето започва да пада водата. Именно това е кулминацията на нашата разходка. Отгоре се разкрива чудна панорама на целия изминат до този момент път. Гори и скали се смесват в неповторимо единство и сякаш на километри няма жив човек.

И да, може да не е Еверест, но всеки би се почувствал на покрива на света, мъничък, пред величието и вечността на планината.

Please follow and like us:
Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *