С колело по пътя…

Публикувано на от admin

 

Понякога най-простичките неща носят най-много удоволствие. Вечерна разходка в майска вечер, дъждовна неделя с чаша чай и хубава книга, сутрешна обиколка на града със старото колело… В забързаното ежедневие обаче все по-рядко имаме възможността да се насладим на малките радости. Пренебрегваме безцелните разходки заради сядане в кварталния бар, четенето е заменено от постоянно избълваните холивудски сериали, а някогашната мечта – планински бегач, в момента ръждясва до колата в гаража. В днешно време колоезденето се възприема предимно като метод за избягване на трафика в града или като спорт. Има редици публикации, изреждащи ползите за здравето или пък за околната среда. За онези обаче, душевните, никой не пише. За завръщането в детството, за пълненето на очите, освен на дробовете. За неописуемото удоволствие да се движиш без цел… Някога не беше важно къде отиваш, а как стигаш до там. Бясното въртене на педалите беше достатъчна мотивация да тръгнеш на някъде… Пътуването беше дестинацията! Тогава не ти пукаше, че може да завали или че може да паднеш и ожулиш коленете си. Просто караш… Обикаляш квартала, тръгваш по онзи разнебитен път над града, който не знаеш накъде води, изкачваш се на хълма и гледаш отвисоко… Усещаш, че си стигнал крайната цел тогава, когато косата се разроши, краката ти откажат, а дишането се превръща в трудна задача. Но удовлетворението… то си струва! Слизането от седалката и сядането на тревата, първата глътка вода, лекият ветрец, охлаждащ потното ти тяло. Затова остави колата в гаража! Обуй старите маратонки! Тръгни по пътя! Без значение къде! Без значение с кой! Върти! Не за здраве, не за плочки! Майната му на замърсяването на въздуха! Просто… за кеф!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *