Плаж Силистар – там, където времето е спряло

Публикувано на от admin
Please follow and like us:
Facebook

Ако си спомняме нещо от физичните закони, то е, че не можем да върнем времето назад. Но има места, които сякаш са замръзнали в един определен момент в миналото. Когато се връщаме на познатите ни от детството локации, ние се смаляваме, слагаме розовите очила и животът отново е хубав, цветен и най-доброто тепърва предстои. За съжаление не останаха много такива кътчета в България. В ерата на капитализма алчни политици и бизнесмени се борят за всяко парче земя. Особено критично е положението по родното Черноморие, където мотото на концесионерите е „Ден година храни“, а търговците работят на принципа „Защо да продавам нещо, което струва 1 лев, за 2, като мога да го дам за 3?“ Но има и едни чуднички местенца, които все още пазят духа на една отминала епоха. Пространствено-времеви капсули, около които грее онзи романтично идеализиран ореол на соц.-режима. Сякаш току що си слязъл от жигулата на вашите, най-вкусното лакомство на света е сладоледа на клечка „Ескимо“, а безалкохолното се свежда до червената и жълта лимонада. Стъпвайки на пясъка на плаж Силистар в южната част на Черноморието прекрачваш невидима граница, която води към миналото. Ти отново ставаш пъпчивия хлапак, който тепърва открива, че Гинчето на чичо Пепи, с която прекарваш ваканциите откакто се помниш, нещо май се е променила. През деня мислиш как да откраднеш колата на баща ти да я впечатлиш, а вечерите двамата прекарвате край огъня, заслушани в разговорите на „големите“, докато някой дрънка на китара някакво подобие на песен на Rolling stones. И макар въпросното Гинче вече да е майка на 3 деца, а самият ти отдавна да си сменил футболната топка със сериозна работа, когато се озовеш на Силистар попадаш в някаква магична вселена. Онази, в която всичко е възможно! Небето е синьо, морето е безкрайно, а мечтите – постижими. И макар претъпканият с коли „паркинг“, бирата за 3.50 и салатата с киноа в обедното меню на плажното капанче да те връщат в действителността, когато падне вечерта и някой от къмпингуващите извади китарка някак подсъзнателно започваш да си припяваш Gimme shelter… и да се чудиш какво ли прави Гинчето…

Please follow and like us:
Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *